Има определения, които би трябвало се преподават още в началните класове на средните училища. Като например "диктатура", "тоталитаризъм" и "фанатизъм". Оказва се обаче, че малцина са запознати със значението на тези понятия. Като между незапознатите се оказа и българският президент Румен Радев.
Обяснимо е. Образованието на президента е свързано с управление на самолети. Той може много добре да знае какви точно смазочни масла са нужни за даден самолетен двигател, но какво означава "диктатура", например, може и да не знае. За негово сведение, а и за сведение на всички, които не го знаят, тези понятия си имат достатъчно точни определения.
Фасадна демокрация и диктатура
При диктатурата имаме цялостно сливане на законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Нещо което се наблюдаваше в България при управлението на Бойко Борисов, когато с едно обаждане по телефона той можеше да промени изцяло гласуването на мнозинството (неговото мнозинство) в Народното събрание. Това е пример за сливане на законодателната и изпълнителната власт. А пък орташките действия между Борисов и главния прокурор Гешев си бяха пример за сливане на изпълнителна и съдебна власт. Особености, заради които българската демокрация неслучайно биваше наричана "фасадна".
А когато в една "фасадна" демокрация управляващите започнат саморазправа със своите политически съперници, тя се изражда в диктатура. И когато диктатурата ограничи или забрани свободата на мисълта и словото, когато се появи култ към личността, когато държавата започне изцяло да контролира живота на гражданите, и най-вече когато цялото това насилие се основе върху каквато и да била идеология, вече може да се говори за тоталитаризъм.
Като идеологията може да бъде всякаква - и комунистическа, и националистическа, и фашистка (с корпоративната държава), но и религиозна (при ислямския или православния фундаментализъм в Русия) или расова (както е при националсоциализма). Неслучайно пропагандистите на Путин трескаво търсят в национализма, православието и в някакво божествено предопределение на руския народ (нещо достатъчно близко до расизма) основа и оправдание за едноличната му власт.
Защо Радев не се стряска от изстъпленията на Костадинов
А пък ако президентът Радев беше запознат с тези обществени явления, нямаше да напише в един свой статус следното: "Записите, които Радостин Василев пусна от партийното заседание на "Продължаваме промяната - Демократична България", са показали "озъбеното лице на една пълзяща диктатура и фанатизъм като заявка за тежки закононарушения, за чистки, "подписани с кръв", за погром в институциите, за държавна измяна. А изреченото от партийните лидери ни отдалечава от Европа като ценности и морал".
Нямаше да го напише, защото щеше да осъзнае нелепостта на това съждение. Но дори без основни познания за обществените явления, един президент на демократична европейска държава би трябвало най-малкото да се стресне от следното излияние на Костадин Костадинов, вожд на партия „Възраждане“: "...дълг на всеки един нормален гражданин е да направи всичко по силите си, за да може тази уродлива измет да бъде унищожена - за доброто не само на България, но и на човечеството".
"Уродливата измет"- това са демократичните български партии. Румен Радев обаче не се стряска от тези откровено неонацистки заплахи. Дали защото е преценил, че изреченото от Костадинов не ни "отдалечава от Европа като ценности и морал"? Или пък защото вижданията му съвпадат с неговите?
Заплаха за българската демокрация
Не се възмущава от тези антиконституционни заплахи и водачът на партията, спечелила последните парламентарни избори в България - Бойко Борисов, който оприличи изстъпленията на шпиц командите на „Възраждане“ на гражданските протести срещу управлението на ГЕРБ.
Като прибавим също подкрепата, която среща Костадинов в Българското Национално Радио чрез прословутия "глас на Путин" - Петър Волгин, а и чрез безхаберието на доста журналисти от националните медии, които охотно дават думата на Костадинов, без да се противопоставят на изблиците му, става ясно, че „Възраждане“ вече се очертава като истинска заплаха за българската демокрация.
Отговорностите на журналистите
И е добре, че в тези доста смутни времена държавата ни случи на образован, умен и възпитан министър-председател, който осъзна неонацистката същност на партия „Възраждане“ и се осмели да я разобличи и да ѝ се противопостави. А иначе партията все още не е срещнала решителната съпротива на обществото ни. А би трябвало. Би трябвало журналистите да осъзнаят своите отговорностите и задълженията си (съвсем неслучайно призивът на министър-председателя Николай Денков за защита на демокрацията беше предимно към тях).
Би трябвало, както се случва в доста европейски страни, демократичните партии да поставят „Възраждане“ в изолация. А стоте интелектуалци, които направиха подписка за коалиционно правителство, биха могла да направят и подписка срещу неонацизма в защита на демокрацията. При всички случаи обществото ни трябва да осъзнае, че заплахата "Възраждане" не е за подценяване.
Още по темата: Патриот е, душа дава...
Автор: Иво Беров, Дойче веле
